Самоковска везба

Женска носия от с. Доспей, Самоковско, края на 18 в.

Мъжка носия от с. Белчин

Самоковската шевица се отличава от класифицираните шевици на други етнографски райони със своите художествени качества, богатството на оригинални форми и багри, с динамичността и жизнеността си. Развитието на Самоковската везба се обуславя от редица фактори – географски, етнически, стопански, икономически, социални и културни. В народните носии от този край шевиците се разполагат най-вече върху женската долна риза, наричана още “кошуля”. Изработвана е от ленено, конопено или памучно платно, тя се носи под сукмана, като на показ са изложенидолната половина на ръкавите, пазвата и полите. Там се разполагат и везбените орнаменти. На ръкавите е отделяно специално внимание, като шевиците им са напълно оформени самостоятелни композиции. В мъжката носия обект на везмото е също ризата, но по-пестеливо.

Конците, използвани в Самоковските шевици са предимно вълнени, ръчно изпредени и трайно боядисани с органични багрила, предимно от растителен произход. Затова цветовете не са толкова наситени и контрастни, постигната е естествена хармония.
В по-старите бродерии се използва коприна и златна сърма. Използвани са около 24 бода, най-напред е бродиран контура, а след това с друг бод е запълвана вътрешната част. Интересна особеност е, че тези шевици са бродирани от опаковата страна на плата. Изобразените орнаменти са взети предимно от природата, стилизирани и пречупени през погледа на няколко поколения майсторки. Това обяснява защо някои форми въпреки запазените наименования трудно могат да бъдат разпознати. Често срещани са и чисто геометрични фигури.  Характерен за Самоковската везба е “разчлененият” силует. При растителните мотиви например той се дължи на разклонения в стеблото, цветовете и листата, при животинските фигури – на прибавените към тялото крака, опашки, гребен.  Веднъж създадени, орнаментите търпят промени и рядко могат да се намерят две еднакви шевици.  Наблюдава се и известно ориенталско влияние, но независимо от него, везбата има собствен път на развитие.


Част от снимковия материал, публикуван в книгата “Самоковска везба” на Павлина Митрева


Фотоархив на клуб “Ръкоделие”


Бродерия върху “сукна” /сукмани/